РАЗТУПТЯ̀Н, -а, -о, мн. разтуптѐни. Прич. мин. страд. от разтуптя като прил. За сърце, гърди и др. — който е с ускорен пулс, обикн. поради силно вълнение, преживяване или умора, напрежение; разтупан, разтупкан. — Да живее България! Любимият глас отключи разтуптените сърца. — Ура! — викнаха ведно хъшовете. — Ура! Ст. Дичев, ЗС I, 448. След ден или два ще започват да се измъкват по тъмно коли, .., ще ги теглят през межди и долища дребните воловци с разтуптени хълбоци. Д. Талев, ПК, 385. Мъртвешката студенина, която бе обхванала краката му, проникна сякаш и до разтуптяното му сърце. П. Вежинов, НС, 64. Далече моят топъл дом остана. / Аз горна дреха си не взех дори. / А само във гръдта си разтуптяна / отнесох свиден спомен — да гори. Бл. Димитрова, Л, 232.