РА̀ЗТУР м. Остар. и диал. Разтуряне, разтура (в 1 знач.), развала. Разтури ли се къщата и сговорът, ще се свърши и моят живот.. По-добре е да си ида аз, да не гледам тоя разтур. Т. Влайков, Съч. II, 88.
