РАЗТУ̀РА ж. Остар. и диал. 1. Разтурване; разтурия. Тя зачна в главата си една такава безумна мисъл – да допълни храна и спокойствие с духовните пития .. Това много помогна на разтурата къщна. С. Радулов, НД (превод), 11. ● С предл. н а. В 1860 л. неколцина българе припознаха римский папа за църковен глава, та съставиха една малка българо-униятска община, но тя наскоро погледна на разтура. Лет., 1871, 85. „Недей, Колю, недей жали / давно си йе лъжа!“ / „Та каква е лъжа, мамо ма, / лъжа на развала [на годежа], / лъжа на развала, мамо ма, / лъжа на разтура.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 200.
2. Безредие, разхвърляност. През деня, в който идваше у нас, цялата къща някак се развеселяваше и въпреки разтурата и неразборията, с които е свързано всяко чистене, никой от нас не излизаше. П. Незнакомов, СП, 74-75.