РАЗТУ̀РВАМ, -аш, несв.; разту̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Събарям напълно и докрай нещо построено, изградено; развалям, разрушавам. А после [хусарите] сламка върху сламка не оставиха – кладнята разхвърляха, кошарата разтуриха. Ст. Загорчинов, ДП, 195. Аладин, .., най-после събрал майсторите и ги накарал да разтурят всичко, що са направили. Св. Минков, ПШ, 28. Той също беше уверен, че на простите и мирни раи от българските села не може да хрумне да разтурват железопътната линия. Г. Караславов, Избр. съч. X, 32. И Койчо прибърза, та разтури преградата и пусна добитъка у какиния двор. Т. Влайков, Съч. II, 292. Продадоха овцете и избягаха в града, кошарите запустяха и до Коледа нищо не остана от тях. Може би някои от селото са ги разтурили и са взели гредите и останалата дървения. И. Попов, ЛМ [еа].
2. Разг. Прибирам, раздигам нещо, което е било изградено, за да се ползва временно. Понеже разстоянието до най-близкия кладенец беше твърде голямо, ордата не можеше да чака дълго на това място. Шейхът заповяда да разтурят шатрите и след малко керванът тръгна на път. Д. Дъбков и др., МР (превод) [еа]. Част от предсказанието на Мергуин се сбъдна. Норвежците и ирландците едва бяха успели да разтурят лагера си, когато войските на Фригид ги нападнаха от всички страни. В. Пенева, ЗН (превод) [еа].
3. Разг. Развалям вида, формата, реда, подредбата на нещо подредено, изградено и под. После целуна няколко пъти Любчо, разтури леглото си и си легна. Д. Калфов, Избр. разк. 343. Като седях на чужда къща, не съм разтурил още калабалъка си, та да найда книгите, да видя колко има да ви давам. АНГ I, 235. Децата така са разтурили стаята, че едва успях да я подредя. Δ Тя много разтурва, хвърля дрехите си навсякъде.
4. Разг. Прекратявам действието на нещо, провеждането на нещо; развалям, разпускам. Спомни си дните на стачки, когато полицията разтурваше събранията и безмилостно гонеше работниците с палки и бичове. Д. Димов, Т, 24. Един ден той [Юрука] беше изпратен в село Еленово да разтури събрание на Работническата партия. Г. Караславов, СИ, 223. – Ще дойде време, когато с никого няма да се церемоним. .. – Нали виждаме какво става в Берлин. С бой разтурват социалистическите събрания. В. Геновска, СГ, 445. Димитър се разсърди .., скара се и на хората – търсеше причина да разтури баса. К. Петканов, СВ, 232. Там беше и Сърбински, от него разбрахме, че са арестували Никола Петков от Народното събрание и са разтурили опозицията. Г. Цанева, ММ [еа]. Дигайте се, сватба разтуряйте, / разтуряйте, друга да правиме, / сега дойде мое пръвно либе, / пръвно либе, милоокя девокя! Нар. пес., СбНУ XLVI, 261. // Унищожавам действието на магия и под.; развалям. Ако нещо зло ме чака, / кукувице, самотнице, / разпръсни го, / разтури го. Елин Пелин, ПБ, 25. То здравец – миризлив, зиме и лете кръвен – разтурва и чемери, и магии. П. Тодоров, Събр. пр II, 113.
5. Разг. Разпускам официален орган, институция, партия и под. Отложени са изборите. Няма да разтурват камарата. Решили .. докрай да изкара мандата си. Й. Йовков, ПГ, 109. Груев се изказваше, готов да сложи властта .., да разтури кабинета на Климента. С. Радев, ССБ II, 104. Той разтури Събранието и назначи нови избори. Величков виждаше в тези действия на княза един произвол. СбЦГМГ, 226. Щом се подпише указът .. министърът на вътрешните дела почва да разтурва неблагонадеждните общински съвети и да оказва върху избирателите морално влияние. Ал. Константинов, Съч., 54. При това развитие на нещата легията става не само ненужна, но и нежелана. Сръбското правителство заповядва на Раковски да я разтури. Ив. Унджиев, ВЛ, 56. Из целия път до София той не можеше да се освободи от мисълта за Стамболов. Ту си спомняше нетърпението на четниците при Мусина, .., ту срещата в Букурещ, когато Черкаски искаше да разтури комитетите. В. Геновска, СГ, 330.
6. Прен. В съчет. с к ъ щ а, д о м и под. Развалям (в 10 знач.). – Донесе ти несрета в къщата ми, разби ти къщата ми, разтури я. Д. Талев, ПК, 340. – Е, Иванчо, ти не ще да земеш от арните моми, ама тая дек са ожени за нея, че ти разтури домо. Нар. прик., СбНУ XLIV, 493. Шушукането кукя разтуря. Погов., СбНУ III, 262. Инат два дома разтуря. Погов., СбНУ IX, 199.
7. Остар. и диал. Разполагам1, установявам нещо някъде. И препусна коня си, та излезе на пътя покрай гръцката войска, която беше разтурила чадърите си на една могила. Е. Мутева, РБЦ (превод), 155. Стадо на паша разтурил в гората, / дрянов кривак е подплеснал овчаря. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. разтурвам се, разтуря се страд. – Решаваме младоженецът да остане нощеска при булката си, ама утре .. е на наше разположение. .. От човещина ли .., от страх ли .., ама сватбата не се разтурва. К. Георгиев, ВБ, 57. Което силният и гениалният человек е направял с течение на цял живот .., то се разсипвало после смъртта му .., или се е разтурвало .. от слабите и глупавите приемници. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 3.
РАЗТУ̀РВАМ СЕ несв.; разту̀ря се св., непрех. Разг. 1. За множество, група от хора или животни – разделяме се и се отправяме в различни посоки, на различни страни, преставаме да съществуваме като общност; разпръсквам се. През март вълчите глутници се разтурват и старите вълчици се отдават на майчинство. Ем. Станев, ЯГ, 73. Зиме, когато се разтурвала дружината им, те обикновено ходели само двамата и на коне. П. Р. Славейков, СбНУ X, 324.
2. За нещо, което е временно изградено, построено – преставам да съществувам, завършвам работата си или осъществяването си; развалям се. – Я, слушай, майко, и помни / и скоро .. побързай, / че днеска е бела събота, / да не се пазари разтурат! Нар. пес., СбНУ XLIX, 91.
3. За организация, институция и под. – прекратявам съществуването си, дейността си. Българската легия се разтурва още от днес – каза сухо князът – и в срок, който ще бъде определен от сръбското правителство, членовете на легията трябва да напуснат пределите на страната. Ст. Дичев, ЗС I, 228.
◊ Разтурвам / разтуря дрямка (сън). Диал. Унасям се в сън; заспивам, задрямвам. – Я седни малко в росна ливада, / че си скутове разшири, / да легнем на твоите свилни скути, / да легнем и дремка да разтурим. Нар. пес., СбНУ XLIX, 72. Разтурвам / разтуря калимерата. Разг. Обикн. с някого. Развалям приятелските си отношения с някого, скарвам се с някого. Разтурвам / разтуря някому работата. Разг. Умишлено навреждам на някого или му попречвам за нещо. Разтурвам / разтуря хатъра на някого. Диал. Обикн. с отриц. Постъпвам против желанието на някого. А той: „Иди, та иди!“ Ех, и аз какво да му правя? Не можах да му разтуря хатъра и додох. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 131. Па се чуди Иве чорбаджия / дали сину веру да промени, / или паши атър да разтури. Нар. пес., СбНУ XLIX, 109.