РАЗТУРВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Разтурване; разтуряне, разтурение. За спомен на разтурванието на Йерусалим и на Храма на евреите наредили пост. Д. Манчев, НН (превод), 43. Цариградската патриаршия захвана да изказва честолюбиви домогвания към Търновската патриаршия, което докарваше големи разпри между търновския и цариградския патриарси, които разпри са .. продължаваха чак до разтурванието на Търновската патриаршия. Р. Каролев, УБЧИ, 64-65. Пишат ни от Оряхово: „За разтурванието на общинските съвети всевъзможни машинации и натиски се вършат.“ Пряп., 1903, бр. 31, 3.