РАЗТУ̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтуря като прил. 1. Разг. Съборен, сринат, разрушен. Кака Дина събра парчета от разтурената преграда, та загради уличката пред прозорците, дето са чемширите. Т. Влайков, Съч. II, 292.
2. Разг. Който не е подреден, в който има безредие; разхвърлян. Когато хлътнаха в малката разтурена стая, Янакиев изпитателно погледна пристигналия. Д. Кисьов, Щ, 88. Той хукна навън и след малко, докато Лена оправяше разтуреното легло, се върна с голямо шише червено вино. Ем. Манов, ДСР, 436. 3. Разг. Чието съществуване е прекратено, който вече не съществува. Десетина дена подир това княз Черкаски повика членовете на разтурения Букурещки комитет в квартирата си. Ив. Вазов, Съч. XI, 37. А вечер, вечер се събирали в механите с други такива като тях и приказвали за разтурената легия, за войводите и най-вече за Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 256. Твоята избраница ще трябва да знае, че ти си жертва на разтурения брак, а не аз. Ст. Чилингиров, РК, 248.
4. Прен. Остар. Обикн. за селище, войска, държава и под. – унищожен, разрушен. На това господарство е било съдено да стане след 50-60 години избавител на Византия от латинското иго и пак да привдигне разтурената Византийска империя. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 25. От тях [Асеневци] бащата поднови разтуреното българско царство. Т. Шишков, ИБН, 229.
5. Прен. Разг. За човек – покварен, неморален; развален. Разтурена жена е тя, известно е това. Б. Болгар, Б, 121. – Та какъв е моят син? – честолюбиво дигна вежди Златан. – Защо ме питаш? Не го ли виждаш – пияница и женкар. От такъв разтурен зет аз внуци не искам. К. Петканов, БД, 176. – Най-болно ми е, че наговарва разни измишльотини на детето ми. Изкарва ме най-разтурената жена в нашето село. К. Григоров, ПЧ, 157. Всички познаваха сина му като разтурен момък, който обичаше да си попийва, да се повесели. Д. Спространов, ОП, 65.
6. Диал. Който е разположен или изложен някъде. Разтурените стоки на пазаря показваха по-малко удоволствие, а повече сиромашки потреби. Лет., 1876, 123.