РАЗТУ̀РЕНО нареч. Разг. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. в З л. ед. Означава, че някъде има безредие; разхвърляно. – Боже, какво е разтурено, каква революция е станала в отсъствието ми! – каза тя. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 7. – Ох, сине мамин, дойде ли ми най-сетне? Ой, какъв си голям! Ние запряхме с баща ти. Сестрите ти изхвръкнаха, няма кой да подреди къщата, я погледни какво е разтурено. А. Каралийчев, НЗ, 50.