РАЗТУРЍКЪ̀ЩА м. и ж. Диал. 1. Разсипник; разтурник, развейпрах, разваликъща, развалипъртина. И Кръстьо се сгоди, не слуша байчо си, иска сичко да прави на своя глава, .. Невестицата му излезе една разтурикъща, една неспретница. Хр. Максимов, СбЗР, 41-42.
2. Покварен, неморален човек.