РАЗТУ̀РНИК, мн. -ци, м. Диал. Разсипник; разтурикъща, разваликъща, развейпрах, развалипъртина. – Какво си се заразхождал из къщата ми като разтурник? Синът ми щял да стане говедар! Най-напред твоите синове ще станат говедари, разбра ли? К. Петканов, ДЧ, 155.