РАЗТУ̀РЯМ, -яш, несв. (диал.); разту̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разтурвам. Боляринът Ангелари разтуряше старата си къща и дигаше нова. А. Гуляшки, ЗВ, 361. Откъм Дунава захванаха да нападат .. нови народи, диви хищници, които постоянно нападаха на императорските поданици, грабеха им имота, разтуряха им жилищата и градовете, изтребляваха ги с огън и меч. М. Дринов, ППБН, 7-8. Мирски взе шапка за сбогом .. Обиколиха го, молиха го да не разтуря компанията. Г. Стаматов, Разк. II, 60. – Кого как си погледнала, / секиму си болест дала, / кому два дни, кому три дни, / а на мене три години. / Разтуряй ми магията! Нар. пес., СбВСт, 264. Кое беше годявано, / годежа си разтуряше, / .. / сал да земе Тодорица. Нар. пес., СбНУ II, 34. разтурям се, разтуря се страд. Представленията са давани в училището. Но там сцената е пречила и тозчас след представлението трябвало е да се разтуря. Т. Влайков, Съч. III, 273.
РАЗТУ̀РЯМ СЕ несв. (диал.); разту̀ря се св., непрех. Разтурвам се. Еленът живее обикновено поединично. Ако образува стада, те се състоят от .. майки с малките си. Понякога и по-слабите мъжкари вървят със стадото, което се разтуря, щом дойде брачният период. П. Петков, СП, 51. – Ние всички се мъчим в тая теснотия и аз не искам да се отделя от тебе. Казах ти: ще дойдете вие с татко в новата къща. – Това знам аз, синко: като земе да се дели челяд, тя веке се разтуря. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. – Царят болен лежи, болен три години, войска се разтуря, царство се разтуря, кон му жално цвили, празни ясли гризе. Д. Талев, Съч. VII [еа]. Такова тържество под своя нисък свод. / За първи път сега е толкова народ / насбран и непобран, разтуря се по двора / и вън по улици. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 1958 [еа].
◊ Разтурям / разтуря калимерата с (на) някого. Диал. Развалям приятелските си отношения с някого, скарвам се с някого. Разтурям / разтуря хатъра на някого. Диал. Обикн. с отриц. Постъпвам против желанието на някого. Заранта рано едина .. си отива, другият пък, .., каже ти, че на еди кой си бил дал дума да му работи и не можел да му разтуря хатъра. Т. Влайков, Съч. II, 82.