РАЗТУ̀РЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от разтурям и от разтурям се; разтурване. Хубаво беше, че в края на краищата разпрата завърши с прекъсване на пиенето и разтурянето на компанията. Б. Обретенов, С, 189. След разтурянето на камарата падна и министерството. Състави се нов временен кабинет под председателството на Климента. С. Радев, ССБ I, 187. – Слушай, Краев! Бъди напълно спокоен. И аз съм ваш човек, но след разтурянето на партията не знам с кого трябва и с кого не трябва да се свържа. Ст. Мокрев, ПСН, 33.