РАЗТУ̀ХА, мн. няма, ж. Поет. 1. Освобождаване, разсейване от мрачни мисли и от лошо, потискащо настроение; разведряване. Стараем се .. да вървим по-полека, и духовитостта взима връх над физическите мъки и ударим за разтуха на шеги и смехории. К. Величков, ПССъч. I, 50. – Ти ще се върнеш и ще подириш пак чара на афиона и тъмните слова на кипърското вино! – Суетна разтуха, царице! Н. Райнов, ВДБ, 87. В България книгата е била .. познание, разтуха, заклинание срещу непредвидимите беди и бъдеще. В. Мутафчиева, ИКМ, 99. Изведнъж, сред плачовете и клетвите, се проточи треперлив женски глас. Баба Денка, смазана от нещастието и не виждайки в нищо разтуха и надежда, пееше. Д. Ангелов, ЖС, 455. Дългите нощи на дълбоката есен в нашата глуха провинция ни карат, .., да търсим разтуха в запрашените томове на нашата бедна библиотека. Ал. Константинов, Съч., 177. И в тази обстановка [на кабарето] изпъкна образът на невярната Нина. Досрамя го, че е дошъл да търси разтуха тука. Г. Стаматов, Разк. II, 36. Той веднага запомняше и песен, и приказка. И така хубаво разказваше, че жените от махалата често го караха да им разказва за разтуха. П. Здравков, НД, 141.
2. Утеха, утешение, успокоение. Петнайсет деня престоя там, но вместо разтуха той намери по-голяма мъка. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 132. Разтуха му беше надеждата, че огърлието, което е изплел с пръстите си и изковал с малките си чукчета, ще краси атлазената шия на някоя кадъна с големи, тъжни очи. Д. Спространов, ОП, 211. Децата бяха разтухата ѝ и когато се залисаше с тях, забравяше всички други грижи. Х. Русев, ПЗ, 301. Пиянстваха хората често тук, защото друга разтуха не познаваха. Кр. Велков, СБ, 17. Стопанката долови мъката на Катя и почна да ѝ дума за разтуха. Ст. Чилингиров, РК, 16. Човешкото сърце ще остане завинаги същото и винаги за изказване на своите вълнения, за разтуха на своите мъки, ще има нужда от поезията. К. Величков, ПССъч. VIII, 39.
3. Развлечение, разнообразие, приятно занимание. Милка беше хубавичко, но развалено момиче, за което много истории се носеха из градеца и славата му растеше всеки ден за разтуха на хлевоустите бъбрици. Ив. Вазов, Съч. XXII, 134. Джевдет паша се ползва с пълна свобода в кражбите и готов на всякакви услуги, не се смущава да даде жена си за разтуха и забава на царската мъка. Б. Ангелов, ЛС, 225. Влад улови удобния миг: – В пущинака ще загина, лельо, ако не закарам пианото за разтуха! Бл. Димитрова, ПКС, 265.