РАЗТУША̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от разтушавам и от разтушавам се. Като гледаме да ги [децата] ограничаваме, да внимаваме щото духът им да бъде пак жив, готов да приема всяко невинно разтушаване. У, 1871, бр. 20, 314. И правеше му удоволствие Величковото разтушаване, като го гледаше на лице весел и засмян. Ил. Блъсков, ДБ, 64.