РАЗТУ̀ШВАМ, -аш, несв.; разту̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Разтушавам. С ракията си разтушвам душата. Д. Спространов, ОП, 15. Едва що прочете Милчо писмото, краката му са разтрепераха. Тихий бял Дунав, който преди малко го разтушваше и усладяваше, сега му са виждаше мътен. Ил. Блъсков, ЗК, 117. Тоя беден човек, всъщност е може би небесен ангел, поставен тук единствено за да разтушва измъчените в страшната участ техни души. А. Страшимиров, Съч. V, 114. На другата вечер Стояновата майка дойде у Пенкови .. Поговориха за болното, тя поплака и на тръгване помоли Пенко да наминава към Стоян да го разтушва. П. Здравков, НД, 138. Събрани бяха привечер веднъж / съседките при болната родилка / и нея те .. со поволни думи / разтушваха. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 162. разтушвам се, разтуша се страд.
РАЗТУ̀ШВАМ СЕ несв.; разту̀ша се св., непрех. Остар. Разтушавам се. Ивану не ся седеше на едно място, често той ся разхождаше по двора и излизаше на пътя, за да ся разтушва, но жални мисли всъде го сподирваха. Ил. Блъсков, ИС, 9. Но едвам тя почнеше да ся разтушва и да играе детински с Петка, Герман има злополучната идея да ѝ покаже от прозореца на кръчмата хубавото зрелище. М. Балабанов, ДБ (превод), 60.