РАЗТУШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който носи разтуха; разтушен. Светото Писание, .. било е във всичките векове едно поправително, разтушително и приятно занимание. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 10-11.
