РАЗТЪЖА̀ВАМ1, -аш, несв., разтъжа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам силна тъга, скръб, мъка у някого. Баща ми и майка ми се простиха с мене без да проронят сълза. И над тях, и над мене властваше нещо по-силно от всички чувства, които можеха да ни разтъжат при тая раздяла. К. Величков, ПССъч. I, 134. Катерина плака по-неудържимо над мъртвото тяло на другарката си. Тя разтъжи всички там, около мъртвата. Д. Талев, ЖС, 389. Момчето дълго плака, .. Вече нямаше от кого да крие болката си, тя не разтъжаваше никого. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 17. – Не плачи, моето момиче, .., че ще разтъжиш и майка си, и баща си. Ц. Гинчев, ГК, 230. Понякога траурно тъмният силует на дървото я разтъжаваше, като че в него виждаше някогашната Елисавета с нейната пропиляна младост, и сърцето ѝ се свиваше от страх, че не ѝ остава още много до старостта. Ем. Станев, Събр. съч. I [еа]. Станка, забрадена добре, поднесе копанята, за да полее на баща си. Сърце ѝ силно затупа и сълзите ѝ прокапаха, а неговото дълбоко дишане още повече я разтъжаваше. Ил. Блъсков, ИС, 120. Но като мя прощаваш, ти великодушна Марийо, която толкова .. разтъжих, надявам се, че и многомилостивия Бог ще мя прости. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 123. разтъжавам се, разтъжа се страд.
РАЗТЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; разтъжа̀ се св., непрех. 1. Изпитвам силна тъга, скръб, мъка. Сега неволно се изтръгна от гърдите ѝ дълбока въздишка. – Ти пак се разтъжи! – погледна я той загрижен и дори сложи ръка на главата ѝ. Д. Талев, ПК, 558. – Ти ми докара тая беля, Андрешко, ще му каже Станоя, .., и ще го изпсува. После ще се разтъжи, ще го почерпи, ще се напие и ще плаче. Елин Пелин, Съч. I, 48. – Добър вечер, малки моми! Какво сте се разтъжили? Момците ли ви няма? П. Тодоров, Събр. пр II, 31. Ах, той [Ботев] можеше да бъде сега в Одеса, вечер по Ришельовския булевард се събираха на шумни групи студенти и школници, .. „Но защо съм се разтъжил?“ – рече си той внезапно. – Та нали го имах недавна всичкото това и сам се отказах от него. Ст. Дичев, ЗС II, 172-173. – Де са волни години? – Ако сакаме, ке ги чиниме волни! – извика кръчмарят, чиято душа се разтъжи при тая песен. Ив. Вазов, Съч. XXV, 220.
2. С предл. з а. Изпитвам силна тъга, мъка, скръб по някого, който ми е много близък, скъп и който ми липсва; затъжавам се. – Дойдох за теб – трябваш ни вече. – И аз се разтъжих за другарите. Д. Спространов, С, 142. Наместо да се разтъжи за клетото си детенце, .., тя сѐ мисли и размисля. Китка V, 1886, кн. 14, 50.
РАЗТЪЖА̀ВАМ2, -аш, несв.; разтъжа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Премахвам тъгата, лошото настроение на някого; разтушавам. Обикна ме майка ти, служех ѝ аз и я разтъжавах и денем, и нощем заедно. Ст. Загорчинов, ДП, 168. – Да ми изсъхне езикът, дано! .. – Друг път, като се развърже, няма спиране, а сега щото искам да кажа на Нонето една весела дума, да я разтъжа, сякаш се е схванал, пущината! И. Петров, НЛ, 120. Викнала Славка, запяла / .. / Царюва софра увесели, / царюви гости разтъжи. Нар. пес., СбВСт, 583. разтъжавам се, разтъжа се страд.
РАЗТЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; разтъжа̀ се св., непрех. Остар. и диал. Преставам да бъда тъжен, в лошо настроение; разтушавам се. Вълшебна е понякога силата на детските спомени. Току те придърпат за сърцето: хайде, върни се в село да се повидим, да се разтъжим. Н. Хайтов, ШГ, 28. – Ей, темничаре, царски ключаре! / Разтворете ми тьомна темница, / да си ми вида мъжко Иванче, / ако я живо, да го накърмя, / да го накърмя, да ся разтъжа. Нар. пес., СбНУ I, 108.