РАЗТЪ̀ЖВАМ1, -аш, несв.; разтъ̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Разтъжавам1. – Не разтъжвай детето, булка, – смъмряше я свекърва ѝ, бабата на Момчил. З. Сребров, МСП, 17. А печалните неща не са за в. „Стършел“, вестник, който трябва да развеселява читателите си, а не да ги разтъжва. Ст, 1970, бр. 1267, 1. Тя [самодивата] ми из комин изфръкна, / до девет къщи префръкна, / до девет майки разплака, / до девет бащи разтъжи. Нар. пес., СбНУ XLVI, 52. разтъжвам се, разтъжа се страд.
РАЗТЪ̀ЖВАМ СЕ несв.; разтъ̀жа се св., непрех. Остар. и диал. Разтъжавам се.
РАЗТЪ̀ЖВАМ2, -аш, несв.; разтъ̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Разтъжавам2. Преселена ли е песента на горския оркестър с тъга – габерът със смеха си я разтъжва, .. ако е сурова – умекотява я с нежния си трепет. Н. Хайтов, ШГ, 14. разтъжвам се, разтъжа се страд.
РАЗТЪ̀ЖВАМ СЕ несв.; разтъ̀жа се св., непрех. Остар. и диал. Разтъжавам се. Жадуваше [Кръстан] блеене, звънци и лай. – Тежи ми, Мите! – Кое? – Това, дето съм тука. Сваляй ги [овцете] при сгода насам – да се разтъжвам. Г. Караславов, Избр. съч. I, 87.