РАЗТЪКМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разтъкмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Развалям нещо, което е натъкмено, наредено. Кат съм, море, тънко, та високо, / да съм още бяло, църнооко / .. / Я би женените разженило / и тъкмените би разтъкмило! К. Христов, Кр, 25. разтъкмявам се, разтъкмя се страд.