РАЗТЪНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. За метал – който може да се разтегля, разтяга; разтеглив. Тия [тела] и други някои, на които може да ся промени образа и да престане вънкашната сила, която им го е променила, никога не ся повръщат на първий си образ, наричат ся ковки или разтънливи. Й. Груев, Ф (превод), 30.