РАЗТЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; разтъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разтъпквам (в 1 знач.). От шейната слязоха двама мъже и една жена, загърнати в шуби. Те разтъпваха изтръпналите си нозе и започнаха да се здрависват с навъртелите се селяни. Хр. Пелитев, СбСт, 311. разтъпвам се, разтъпя се страд.
РАЗТЪ̀ПВАМ СЕ несв.; разтъ̀пя се св., непрех. Диал. Разтъпквам се (в 1 знач.). Първият, който става на крака, стои един миг в недоумение, .., после се разтъпва на едно място, без да забрави командата. Л. Стоянов, Х, 55. Когато ѝ се случеше [на кравата] по-добра, по-угодна храна, млякото във вимето ѝ натягаше и тя вземаше да се разтъпва намясто, като че тъчеше с крака. Ил. Волен, МДС, 195. Четирима турци бяха насядали от двете страни на прозореца на една рогозка, .. Една строшена наполовина стомна, сложена в кьошето, им служеше за .. вода, додето ги отпуснат да се разтъпят. Ив. Докторов, ЗД, 109.