РАЗТЪ̀ПКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разтъпквам и от разтъпквам се. Аз имам правило – всеки ден да обикалям по три пъти градската градина. Правя това разтъпкване обикновено по-ранко, докато тротоарът е по-свободен от върволяк, с тих ход, спокойна съвест и с вида на човек, който не желае никому зло. Ив. Вазов, Съч. IX, 105.