РАЗТЪРБУ̀ШВАМ, -аш, несв.; разтърбу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изтърбушвам. Разтърбушил цялата възглавница. // Изкормвам. Там да ми сечеш моята глава, да мя разтърбушиш, да видиш колко сърца имам. Н. Геров, РБЯ V, 59. разтърбушвам се, разтърбуша се страд.