РАЗТЪ̀РВАМ, -аш, несв. (диал.); разтърва̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. Разтървавам. Хаджи Василий се хвърли с цялата тежест на тялото си към Игнатия .. – Бате! – изпищя Гина и се затича към тях. – Какво правите, бе хора, ще се биете ли? – викаше тя, като ги разтърваше. Ст. Дичев, ЗС I, 95. Не му се щеше Фейзи и Черкезинът да се хванат за гушата, трябваше да ги разтърва сетне. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 163. И като не могат да се разберат кое е най-бързо, застават едно срещу друго. Така си мерят силата – опират глави, кръстосват малките си рогчета и иди ги разтървай. К. Момчилов, ЗК, 30. Конете се давеха още и бяха им побелели гривите от пяна, когато отиде Косерката да ги разтърва. Ц. Гинчев, ГК, 386. разтървам се, разтърва се страд.