РАЗТЪ̀РСВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разтърсвам1 и от разтърсвам се. Камионът бавно напредваше, стараейки се да заобиколи всяка грапавина по пътя, да избегне всяко разтърсване. Бл. Димитрова, ПКС, 270. Разтърсвания на земната кора могат да се причинят от събаряния на подземни пещери или минни галерии или от единични срутвания или експлозии. Геол. IX кл, 84. Никакви плесници и разтърсвания не му помагаха. Димитър Йонков продължаваше да лежи в безсъзнание и Саваков трябваше да изгуби часове в чакане. Д. Ангелов, ЖС, 267. Антон Страшимиров още не е изживял разтърсването, което му донася по-късно Септемврийското въстание. Лит. XI кл, 1964, 167.
РАЗТЪ̀РСВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от разтърсвам2 и от разтърсвам се. Причината за тия разтърсвания отдаваше се по онова време на доносите на гръцките политически и духовни власти. Пряп., 1903, бр. 4, 2.