РАЗТЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; разтъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Удрям нещо или някого, така че го натъртвам силно, много; разтъртям. ● Обр. – Бригадата земята ще разтърти, / че първенството е на чест въпрос! Н. Марангозов, ЯВ, 97. разтъртвам се, разтъртя се страд.
РАЗТЪ̀РТВАМ СЕ несв.; разтъ̀ртя се св., непрех. Диал. Удрям се о нещо, като се натъртвам силно, много; разтъртям се.