РАЗУВЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разуверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Разубеждавам. Надеждата, че между толкова книги ще намерят което търсят, беше толкова силна у тях, щото от самото начало се отрекох да ги разуверявам. К. Величков, ПССъч. I, 23. Съвестта ѝ я гризеше, че тя можеше да го успокои, да го разувери, а не стори това. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 160. Превратът биде представен от тях [либералите] като едно обширно съзаклятие на княза и чорбаджиите да плячкосат България. Истинско безпокойство почна да се поражда у княза при тая перспектива и той трябваше сам да тръгне по обиколка, за да разуверява населението. С. Радев, ССБ I, 280. Надеях са и аз, нъ работите скоро ма разувериха; моите господари не разбираха ни от времето, ни от нужда. Ч, 1871, бр. 18, 573. разуверявам се, разуверя се страд.
РАЗУВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; разуверя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Разубеждавам се. Протестантите проповядват против обредите на православната вяра, а народът е невежествен и щом ся разувери някой българин в святостта на православните обреди, той вече изгубва сяко религиозно чувство. Р. Каролев, УБЧИ, 144.
– От рус. разуверить.