РАЗУЗНА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от разузнавам и от разузнавам се. Можеха [децата] да тичат на воля .. и да се качват на дъба и да правят наблюдателници, разузнавания, преследвания. Ст. Даскалов, ЕС, 213. Левият прав удар е основно оръжие най-често за високите боксьори, .. използува се като средство за разузнаване на противника. Ем. Жечев, Б, 130. Риболовно разузнаване. Радиационно разузнаване. ● С предл. н а и глагол за движение. Предния ден един от неговите патрули беше ходил на разузнаване отвъд Драва и беше се върнал с един ранен без оръжието. Ив. Мартинов, СНУ, 125.
2. Спец. Специален отдел към военна или полицейска институция, която организира, извършва разузнавателна дейност. – Ако подозирате, че съм представител на известно разузнаване, трябва да ви призная, че сте познали – казвам. – Кое точно, това за момента е без значение. Б. Райнов, НН, 463. Бащата на Малина се оказа на подсъдимата скамейка .. с няколко други известни общественици. Вестниците ги заклеймиха като предатели, намекваха за връзки с чуждото разузнаване. Л. Дилов, ПБД, 145. – Знаехте ли, че брат ви работи за чуждото разузнаване? Д. Янакиев, Х, 59.