РАЗУЗНАВА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до разузнавач. Но аз все повече и повече потъвах в разузнаваческата си дейност .. Трябваше да я намеря! К. Калчев, ДНГ, 127. – Че тогава да им телефонираме – прибърза Дянко, който гореше от нетърпение час по-скоро отново да се включи в разузнаваческа работа. П. Проданов, С, 94-95. Заради служебните си успехи бе повишен в чин групов полицейски началник .. той на спокойствие и тишина в участъка обмисляше най-тънките хитрини, сложните разузнавачески и следствени ходове. Т. Харманджиев, КВ, 22-23. Разузнавачески отряд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)