РАЗУЗНАВА̀ЧКА ж. 1. Жена разузнавач. Тя служи като разузнавачка през време на въздушни нападения и проявява голямо безстрашие и сръчност. С, 1952, кн. 11, 190. Тя била разузнавачка, прониквала в тила на противника, събирала ценни сведения и ги предавала на командването. Ист. VIII кл, 111.

2. Само мн. Пчели в пчелното семейство, които търсят място за ново жилище при рояване. По време на естественото рояване също такива разузнавачки предварително намират мястото, където ще се засели излезлият от тяхното семейство рояк. Б. Бижев, СП, 44. Онези от тях, които ще напускат кошера, са се струпали вече недалеч от него във формата на грамаден грозд, върху него могат да се наблюдават танцуващи пчели. Това са разузнавачки, които са открили местата, подходящи за ново жилище. ВН, 1961, бр. 3003, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)