РАЗУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. За живо същество – който има разум (в 1 знач.). – Разумно същество не лети по дърветата, то живее в домове, труди се, създава блага. П. Вежинов, СП, 62. Неотдавна в съветските вестници беше напечатана интересна анкета: какво да изпратим с космически кораб на другопланетни разумни същества, за да им представим .. постиженията на човечеството. К, 1963, кн. 9, 1.
2. Който има способността да мисли умно, да преценява правилно и да не се поддава на увлечения, емоции; благоразумен, разсъдлив. Като жива се яви пред очите ми и нейната куца, обидена инак от съдбата, ала толкова разумна дъщеря. Т. Влайков, Съч. II, 214. Человек се учи, докато е жив, и разумният человек никога нема да премълчи своето незнание, а ще пита и разпитва, за да се научи. Д. Талев, ПК, 244. Тя, с такива претенции довчера, непримирима, горда, .. И току отведнаж се примирява, става разумна, практична. Елин Пелин, Съч. I, 145. И затова аз те моля, бъди разумен, послушай ме – не я убивай без време. Г. Караславов, ОХ, 264. – Мама е жена разумна, / тя ще те, .., научи / как .., да стоиш / пред свекър и пред свекърва. Нар. пес., СбВСтТ, 622.
3. За дейност, действие, постъпка и др. – който се основава на разума; умен, обмислен, премислен. Той с енергия се завзе с уреждане делото на народното просвещение и прояви много вещина и разумна инициатива. К. Величков, ПССъч. I, ХIV. Той се опитваше да разбере действителните отношения между тези двама хора и нито едно разумно обяснение не му идваше наум. Ем. Манов, БГ, 133. – Ще видим. Бъдете готови на всичко .. – Винаги трябва да оставяме място за разумни съмнения. Б. Балабанов, Избр. п II, 72. Нека отново съберем мъдреците – царе, велможи и първосвещеници, да обсъдят световната тайна и като я изтълкуват, да създадат разумни закони. Ем. Станев, А, 210. Какво би направило едно разумно управление? Матем., 1966, кн. 5, 3.
4. Който е преценен точно, с мярка, за да не буди възражения; приемлив. Запалвам [колата], излизам на шосето и поемам с разумна скорост от тридесет километра в час. Б. Райнов, НН, 471. Трябваше да не обръща внимание на държането ѝ, да разбере, че е болна и ненормална, .., да ѝ продаде спасителния прах на една разумна цена. Д. Димов, ОД, 43. Разговорът е най-добрият начин за постигане на разумни договорености. Диал. 1990, бр. 6, 9. Разумни предложения. Разумно поведение.
5. Като същ. разумно<то>, мн. няма, ср. Обикн. членувано. а) Всичко, което е съзнателно, умно преценено, обмислено, съобразено. Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите и нашата бедна журналистика и тя не остана надиря, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Хр. Ботев, Съч. 1929, 125. Тя [литературата] е призвана да сее разумното, доброто, вечното. П. Зарев, ЛФ, 1977, бр. 1, 1. б) Всичко, което е добро и полезно. Той търсеше разумното, доброто.