РАЗУМЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Разумен. Ако манастирът спечели една брада повече, народът ще загуби своя закрилник. Знае това препатилият и разумлив хаджи Йероним и гледа колкото може да забави тъй желаното от хайдутина подстригване. Н. Хайтов, ШГ, 150. [Хан] Крум е черпил вдъхновение за издаването на тоя закон .. от друг по-разумлив и по-възможен – от религиозни извор. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 123.
2. Разбираем, понятен; разумителен. С изговарянието на един разумлив термин веднага хрумва в ума ясна мисъл. С. Веженов, Н, 1884, кн. 5-6, 424. А този йезик йе говорът на нашите очи .. Той йе толкова природен, като че с него сме ся родили; толкова разумлив, щото никому не йе трябало да го учи. П. Иванов, (превод) Ч, 1871, бр. 20, 632. В него закон [на хан Крум], който състои от пет точки, само едната, именно за наказването на влъхвите, е която би била разумлива за тогавашното българско общество. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 123. Именно за Климент [Охридски] биографът му ни казва, че е писал проповеди, които са били прости и лесно разумливи. Д. Маринов, ИБЛ [еа].