РАЗУМЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от разумлив. Онова славянско движение от Методиевите ученици, .. с новостта си и разумливостта си пленяваше и въздигаше простите души и сърца. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 244.
