РАЗУ̀МНО нареч. 1. По начин, който се основава на разум, на ум; умно. Борис бе мислил да говори с него кротко, разумно, убедително, да го изведе от заблужденията му. Д. Талев, И, 186. Ходиш из пътя, ала не бива да подпяваш де трябва и де не трябва .., а да мълчиш и да мислиш как ще е по-разумно да си свършиш работата. Д. Немиров, Б, 42. И другите методи, целящи съвършена шахматна игра, изглеждат също толкова непрактични; ето защо се примиряваме с това да изискваме от машината да играе разумно умела игра. Матем., 1968, кн. 5, 18. А право е съдбата наредила, / разумно сътворил е Бог света: / сам той не съхранил би свойта сила / без жалкия протест на завистта! К. Христов, ВС, 45.
2. По начин, който се основава на добра, вярна, точна преценка, без увлечения, благоразумно; пресметнато, премислено. Тя нямаше пари дори за път .. Все пак разумно е да не отблъсва тоя човек, тя така много се нуждаеше от подкрепа. М. Грубешлиева, ПП, 152. Добрият бегач пести силите си, разумно ги управлява, така че да достигне финала за най-късо време. Матем., 1966, кн. 5, 3.