РАЗУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разумѐя, -ѐеш, мин. св. разумя̀х, прич. мин. св. деят. разумя̀л, -а, -о, мн. разумѐли, прич. мин. страд. разумя̀н, -а, -о, мн. разумѐни, св., прех. Остар. Книж. Разбирам. Той разумяваше, че агарянската напаст носеше знамение със себе си и бе пратена за всевелико изпитание на всички. П. Константинов, ПИГ, 25. Какъв съм аз – продавач на вестници! Продавам ги, а не мога да ги чета. Не разумявам какво е писано в тях. А. Каралийчев, ТР, 186. Плебеите разумели гатанката и с присърце послушали предложенията за помирение, що им предлагал Менений Агрипа. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 282. Когато у нас са говори за някого, че той е от добър корен, то под тая дума разумяват, че той е из богата къща. Л. Каравелов, Съч. IV, 150-151. Ако някой от подсъдимите не разумява български, председателят на съда назначава да ся намира при съдебното дирение един преводач. ВП, 107. „С оръжие ще са снабдява ЦРБК сам, като проводи по-напред хора учени, които разумяват от оръжие, да го прегледат.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 182. разумявам се, разумея се страд.
РАЗУМЯ̀ВАМ СЕ несв.; разумѐя се св., непрех. Остар. Книж. 1. Разбирам се с някого. На заминуванието си през Едрене ся срещнах там с които трябваше да ся разумеем. АНГ I, 21. Ясен сниши рамена, па след малко рече: – Не разумяваме ся, брате. Человек лудува, когато ся земе за глупави мисли. Б. Димитров, Я I (превод), 9. Парите, колкото броите за книгите, запишете ги на сметка .. и явете ми колко са, за да ся разумея с негова милост. АНГ I, 82.
2. Досещам се, разбирам, става ми ясно как да постъпя. Сички са чудо чудяли, / че как са Лайка разуме / татари да си разпъди. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 189.
РАЗУМЯ̀ВА СЕ несв.; разумѐе се св., безл. Остар. Книж. Разбира се. Такива критики, разумява се, не можеха да оборят необоримите доказателства на Фалмерайера. М. Дринов, ППБН, 60. – Не ся ли удивляваш и даже оскърбяваш, Петре, като мя гледаш, че аз с пушка на рамо, .. ходя по гората? – Разумява ся, че ся оскърбявам. В. Друмев, НФ, 25. Името на тоя овчар било Манчо. Разумява се, българин е бил, но християнин или мохамеданин. Н. Попфилипов, РЛ, 50. А оние, на които се завещало малко или нищо, тие, разумява се, .. оспоряват законността на завещанието. СбНУКШ ч. III, 252.
◊ Давам / дам на някого да разумее. Остар. Книж. Показвам на някого, че нещо не ми допада, не ми е по вкуса и трябва да се промени. Дадох на валията да разумее, че ако очите на мадам Теодосадис и да са твърде упоителни, но раята не е никак крива и длъжна да търпи злодействата на тоя малък тиранин. Хр. Ботев, Съч. 1929, 193-194. Ще ти дам да разумееш. Остар. Книж. Употребява се като закана, че някой ще бъде наказан сурово, ще бъде отмъстено за нещо или някого. „Да имаше – казваше тя – при мене пушка или топор, то аз щях да им дам да разумеят, но случих са далеко от топора.“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 236.
– От рус. разуметь.