РАЗУМЯ̀ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от разумявам и от разумявам се. За скоро време в България изникнали свещеници, които са произнасяли гръцки молитви или науст, или по книга, но като папагали, без всякакво разумяване. Д. Маринов, ИБЛ [еа].
