РАЗХА̀ЙТВАМ, -аш, несв.; разха̀йтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. С лошо въздействие или лош пример правя така, че някой да стане недисциплиниран, да не изпълнява задълженията си. Вместо да помага за затягане на трудовата дисциплина, Иванов поощрява хайлазите .., разхайтва ги още повече. Й. Гешев, ВТ, 103. // Ставам причина някой да стане безделник, хаймана, непрокопсаник. „Подаръци – мисли си Дантон, .., разхайтват младежта само и са истински разхищения.“ Ст, 1960, бр. 726, 2. разхайтвам се, разхайтя се страд.
РАЗХА̀ЙТВАМ СЕ несв.; разха̀йтя се св., непрех. Ставам недисциплиниран, не спазвам реда и задълженията си. Това офицер ли е? Войниците по цял ден стоят без работа и съвсем са се разхайтили. П. Вежинов, ВР, 187. Той трябва да се научи на ред и дисциплина. Всички са се разхайтили. Л. Стоянов, Х, 153. – Вие оставихте сина си да се разхайтва, да повтаря класа, не дойдохте да поемете отговорността си. Б. Болгар, Б, 311. – Утре я пращам в детската градина, разбрахте ли? Съвсем се е разхайтила! К. Калчев, СТ, 52. // Ставам безделник, хаймана, непрокопсаник. За известно време нещата вървяха добре, а после Лазар отново тръгна с ония и отново се разхайти, а изпитите, дето уж щеше да ги взема, ги остави за наесен. Б. Райнов, СМ, 308.