РАЗХА̀ЙТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разхайтя като прил. 1. Който не спазва дисциплината, реда и не изпълнява задълженията си или нарушава нравствените норми. Сега цялото му същество беше погълнато от дивото и мрачно решение .. да я омъжи за някой прост, но силен мъж, който умееше да се справя с разхайтени жени. Д. Димов, Т, 275. Неговата [на Ибрахим ага] орта побягна, заедно с цялата полугладна, разхайтена и обезверена султанова войска, тъкмо от голямата битка при Римник. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 24.
2. Който е присъщ, характерен за човек, който не спазва дисциплината, реда и не изпълнява задълженията си или нарушава нравствените норми. Появиха се нови звезди – по-млади, свежи, непознати и тя, за да поддържа предишния възторг, изтънчи изкуството на грима и събличането, на разхайтения танц и двусмислена песен. О. Василев, Т, 31. Разхайтено държане.