РАЗХА̀ЙТЕНО. Нареч. от разхайтен. Хръсате обикаляше тарканския дворец от стая в стая и с ужас виждаше, че всички доверници работеха разхайтено, без устрем. Й. Вълчев, СКН, 365.


Източник: Речник на българския език (онлайн)