РАЗХАЛТА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от разхалтавя като прил. 1. Който е разхлабен (в 1 знач.). Осман му прекъсна мечтанията, като му обяви, че ще иде в това село да закрепи разхалтавените подкови на конете. Ив. Вазов, Съч. ХII, 130. А Тренчо, .., току дими с цигарата, .., повлачва разхалтавените си цървули, примигва и подшибва най-крайния кон. Кр. Григоров, И, 133.
2. Прен. Разхайтен (във 2 знач.). Ами учениците нещо се бунтуват, г-н министре. Много казармен бил режимът из училищата. – Напротив – не е казармен, а е разхалтавен. Хр. Радевски, Избр. пр III, 161.