РАЗХВА̀ЛВАМ, -аш, несв.; разхва̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Хваля, похвалвам извънредно много някого или нещо, обикн. пред мнозина. Американци .. крещят от балкона и разхвалват „знаменитийт и чудеснийт възточен данс кьочек“. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 48. Отседнал [Найден] в дома на .. жената, която ги разхвалвала един пред друг. Е. Огнянова, НШ, 108. – Вие бяхте журналистът, нали? – Да. – Много ме бяхте разхвалили. В. Робов, ПСВ, 57. И на свой ред славянинът разхвали храбростта на своите съратници. Ст. Загорчинов, ЛСС, 152-153. – Като почнат да се вдигат наздравици .., току-виж някой от тукашните боляри ще се похвали със сливенските вина, до небето ще ги разхвали. Ст. Загорчинов, ДП, 366. разхвалвам се, разхваля се страд. и възвр.
РАЗХВА̀ЛВАМ СЕ несв., разхва̀ля се св., непрех. Хваля се извънредно много с някого или нещо. – Дошли сме за обора. Искаме да видим какво сте направили. – А, харно го направихме. Нареди се, да ти е драго да го гледаш! – разхвали се Станьовица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 65.