РАЗХВЪ̀РГАМ, -аш, несв., прех. Диал. Разхвърлям. Скочих от близкия зид в кошницата, дето ядох колкото вече можах, а сичко друго разхвъргах доле на роднините си, които .. ся добре нагостиха. Кр. Пишурка, К, 101. Оръжията си бяха снели и разхвъргале тук и там. Лат., 1885, кн. 9, 15. разхвъргам се страд.
РАЗХВЪ̀РГАМ СЕ несв., непрех. Диал. Разхвърлям се. Нали се Кандьо разсърди, / не щя се Кандьо разхвърга, / узе си торби лябове, / па си в гората отиде. Нар. пес., СбВСтТ, 981.