РАЗХВЪРЧА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от разхвърчавам се. Ако случайно наблизо се появи човек, от много грижа и любов родителите [птици] веднага издават присъствието на децата си с неуместен цвъртеж и тревожно разхвърчаване. Ст. Дончев, ПНД, 41.
