РАЗХИТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което разхищава, пилее средства, материални блага и под.; прахосник. Печатът трябва да стане страшилище за всякакви грандомани и .. за всички разхитители и бюрократи. В. Йосифов, Избр. тв I, 173. Доскоро никой не знаеше кой цех колко енергия разходва. Не се знаеха и разхитителите. ВН, 1962, бр. 3250, 2.