РАЗХИТЍТЕЛНО нареч. По начин, който предизвиква разхищение, разпиляване на средства, материални блага и под.; прахоснически. Огромни палатки, разхитително отоплявани, дори в тях с часове да няма никой, служат за развлекателни зали, учебни центрове, пицарии, столови. Сега, 1999, бр. 9 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)