РАЗХИЩА̀ВАМ, -аш, несв.; разхитя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разходвам, изразходвам много или всичко (средства, материални блага, труд, време и др.) необмислено, без нужда и обикн. без резултат; пилея, прахосвам, пропилявам. – Който разхищава народното имущество, трябва да плаща. Д. Кисьов, Щ, 457. Това що е било с векове печелено и кътано, за ден-два ще бъде разхитено. Н. Райнов, ВДБ, 76. А после мъдрата богиня го научила с кой начин да отмъсти на дързките женихи, които разхищавали имотя му. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 113. Буржоазните партии, когато идвали на власт, грабели и разхищавали държавните средства. Ист. Х и ХI кл, 220. Разхищават парите, предназначени за здравеопазване.
2. Похабявам нещо (суровини, материали, пари, средства), като не го използвам, оползотворявам правилно; прахосвам. Бай Стоян запита татя дали знае новото: калфите се били надумали да разхитят европейската стока. Ст. Чилингиров, ХНН, 66. Комисията установи .., че площадките са разхвърляни и това създава условия строителните материали да бъдат разхищавани. Отеч., 1977, бр. 11, 11.
3. Прен. Съсипвам, унищожавам, опропастявам; пропилявам. Гледах как познати лица се изпробват в нови роли и как нови лица си разхищават таланта на старата сцена. Р. Стоянова, ХПН [еа]. Няма човек, .., да не види .. преди смъртта небесната светлина .., когато сияние озарява целия му живот, та стане ясно как го е разхитил напразно. Ем. Станев, А, 88. разхищавам се, разхитя се страд. Всичко, каквото е било потребно за войската, .., се разхищаваше сега като напуснато безценно богатство. М. Кремен, Б, 99-100. Това господаруване над природата е било .. грабителско използуване на природните съкровища: само се черпи и разхищава това, което недрата на земята крият. П. Делирадев, БГХ, 19.
– От рус. расхищать.