РАЗХЛА̀ДА ж. Поет. Прохлада. Когато излязохме на високото и Ангел спря воловете да си починат, по челата ни лъхна разхлада. Н. Тихолов, ДКД, 17. Липи и чешми изпълваха вече цялото поле наоколо за .. сенчица и разхлада на плисковчаните. Й. Вълчев, СКН, 76. Потен човек ся повредва, ако за разхлада седне негде, гдето има вятър. НКАФ (превод), 33. Утринна разхлада.