РАЗХЛО̀ПАН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от разхлопам като прил. Който е изхабен, повреден, развален поради продължителна употреба; разнебитен, раздрънкан. Улиците и площадите бяха препълнени с народ. Разхлопаните софийски файтони, .. от дръгливи кончета, едва си пробиваха път. М. Кремен, РЯ, 223. Вървяхме пипнешком из тъмния вход и по дървената разхлопана стълба. М. Кремен, РЯ, 53. Откъм клуба на работниците долетяха хрипкавите звуци на разхлопана латерна. К. Петканов, В, 113. ● Обр. Добре, че с тия разхлопани нерви не тръгнах с колата. К. Топалов, СТ, 100.