РА̀ЗХОД м. 1. Изразходване, разходване. При разход на бойните припаси една трета следва да се попълнят от специално назначени хора, а не от самите бойци. П. Илиев, ЛВ, 132. Инж. Славчев .. направи ценни предложения за увеличаване производството на цимент и намаляване на неговия разход в строителството. РД, 1959, бр. 300, 2.
2. Само ед. Количество на нещо (материал, суровина, средства, ресурси и под.) което се употребява някъде за нещо, с някаква цел; изразходване, разходване. Разходът на електричество този месец е увеличен.
3. Финанс. Обикн. мн. Парични средства, изразходвани, похарчени за нещо или в производството на нещо. Противоп. приход. Петнадесетгодишните хлапаци, които никога не са се интересували от сметките, приходите и разходите на своите родители, сега са угрижени. Г. Караславов, ПМ, 27. Всичко, до най-малките подробности, бе записано, а за всеки разход – приложен оправдателен документ. Т. Влайков, Съч. III, 219. Той беше програмирал приходите и разходите си до стотинка до края на живота си. В. Пламенов, ПА, 28. Собственикът .. разпределя разходите [за осветление] между всички наематели поравно. Матем., 1965, кн. 6, 46. На полето къщите му ся повредиха. С малък разход можеше да ги потегне. С. Радулов, НД (превод), 45. Приходите не покриват разходите.
4. Канц. Графа, раздел в счетоводна книга и под., където се отбелязват похарчените суми. За поправката на селския хамбар били записани в разход не знам колко лева, а пък разписка имало за по-малко. Т. Влайков, Съч. III, 84.
◊ Воден разход. Спец. Обемът вода, който се източва за определен период от време от водоем или язовир за задоволяване на определени нужди. Пределен разход. Иконом. Разходи за производството на единица продукция. Безспорно е установено, че кооперация „Симид-1000“ е продавала хляб на цени, които са под пределните разходи. Кап., 2005, бр. 15, 16.
РАЗХО̀Д1 м. Остар. и диал. С предл. н а. Разходка. По хладовина излазяше на разход около римските стени с Цветанова или сам. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 87. Там майка и баща водили дъщеря си на разход, мирно и чинно си я пак прибират вкъщи. П. Тодоров, И II, 39-40. Кога излезем на разход по божата природа, съглеждаме от красни по-красни явления. Лет., 1876, 95. Доде пролят, доде месец майя. / Търновците обичай си имаха, / на разход да си излязват. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 129.
РАЗХО̀Д2, мн. няма, м. Само съчет.: в разход. Адм. В обращение, в движение. – Аз наредих да звънят в областната болница... – Всички линейки на болницата са в разход. Др. Асенов, ТКНП, 40-41.
◊ В разход съм. Разг. Отсъствам, няма ме, обикн. когато съм нужен, когато ме търсят. Началниците са все в разход, когато ти трябват.
– От рус. расход.