РАЗХО̀ДКА ж. 1. Ходене пеш обикн. на открито за отмора и разтоварване; разхождане. По площада и по Станционния булевард шумеше пъстра тълпа, излязла на вечерна разходка. Д. Ангелов, ЖС, 49. Още първия неделен ден след срещата с Груев Кузман излезе да пообиколи двете си нивици, а тръгнаха с него и двамата учители на празнична разходка из околностите на селото. Д. Талев, И, 487. Направихме продължителна разходка и седнахме в някаква сладкарница, ядеше ни се нещо вкусно. М. Абаджиев, Ф, 19. Романтична разходка. Следобедна разходка. Неделна разходка.
2. Отиване, излизане сред природата или до приятни места за посещение на забележителности, паметници или за удоволствие. – Една малка разходка из гората .. Освен ако се боите от тъмното. Той не си дава труд да отговори и ние поемаме бавно нагоре. Б. Райнов, ТНИ [еа]. Досега той ясно съзнаваше, че Методиев не е дошъл от чужбина на разходка. Такива рискове не се правят за лично удоволствие. М. Марчевски, П, 157. Разходка из парижките музеи.
3. Само ед. Събир. Диал. Множество или всички разхождащи се като едно цяло. Прибрала ми се расотка, / Анка си влезе йу протка. Нар. пес., СбВСтТ, 733.