РАЗХО̀ДЧИЦА ж. Умал. от разходка (в 1 и 2 знач.). Свирна отдолу и извика на Домна: – Тръгвай да си направим разходчица до Люлин! Б. Болгар, Б, 60. – Какво каза онзи младок, дето имаше мляко на устните си още? Шега... Да, иска му се на него ваканционна разходчица да си направи. Т. Лижев, БФ, 353. Събуждане, закуска .. Тъй всеки ден... От време на време – по една разходчица, по едно кафе в клуба. Д. Дамянов, ПИЩ, 37-38.